Розмарин
Розмарин

Латинското му име е Rosmarinus officinalis,  в превод – „роса от морето“. Звучи нежно и красиво, каквото е впрочем и самото растение. А романтичното име вероятно е вдъхновено от фините светлосини цветове или пък от местообитанието на розмарина – близо до морето. Храстчето, високо между 20 и 100 см има остри светлозелени листенца, които при потъркване отделят приятно ухание, познато ни от някои характерни ястия от италианската кухня. Със сигурност средиземноморската кулинария нямаше да е това, което е днес, без типичния аромат и пикантния, леко остър вкус на розмарина!

Но розмаринът съвсем не е само подправка. Някога са му приписвали специални, почти магически свойства – в Древен Египет са смятали, че привлича щастието, в Древна Гърция носели венци от розмарин, когато трябвало да повишат способността си за учене и запомняне. Възприемали го и като символ на Афродита (богинята на любовта). С това си значение розмаринът става най-известен, когато го пренесли в Централна и Западна Европа. Там растението се възприемало като знак за обич и надежда за щастие. Затова стръкчета розмарин имало във всеки булчински букет.
Лечебните качества на растението също не били тайна за древните. През Средновековието го ползвали срещу подагра и ревматизъм, а по време на страшните чумни епидемии хората носели на вратовете си торбички с розмарин, за да се предпазят от заразяване. По-късно го препоръчвали за успокояване на нервите, за преодоляване на физическа и психическа преумора, стомашни болки и др.

Какво смята фармацевтичната наука за лечебния потенциал на розмарина?

Билката е от семейство Устоцветни, което означава, че е много близка роднина на ментата и мащерката. Съдържа до 2% етерично масло, дъбилни вещества, витамини, алкалоиди и флавоноиди. Съставът на розмарина обуславя неговата ефективност в случаите, описани от древните автори, и популярните му приложения в традиционната медицина на средиземноморските и централноевропейските страни.
Розмаринът има доказано болкоуспокояващо, противовъзпалително, антибактериално, спазмолитично и пикочогонно действие. Стимулира храносмилането, подобрява кръвообращението и помага при ниско кръвно налягане, засилва имунитета. Инхалации с масло от розмарин успешно се прилагат при простудни заболявания, бронхиална астма и кашлица.

При локално приложение билката тонизира кожата и активизира процесите на клетъчното обновление. Бори се с акнето, мазната кожа, пърхота и различните дерматити. Намалява секрецията на потните и мастните жлези. Включва се в състава на продукти срещу ставни и мускулни болки.
Съвременната козметология особено цени антицелулитната активност на розмарина. Способността му да разрушава мастните натрупвания, които затрудняват кръвообращението и движението на лимфните потоци, го прави предпочитана съставка на модерните продукти за борба с „портокаловата“ кожа.